автор: paisa

Рим.1:20 Понеже от създанието на света, това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение...

В началото бе Нищото. Голямото Нищо. И Нищото бе Всичкото и Всичкото беше празно множество.
И понеже Нищо и Нищожество са различни нИща, Нищото се осмели да създаде Законите. След което, застанало встрани от стартовата лента натисна спусъка.
Е, ясно е, че от Голямото Нищо произлезе не просто гръм, а взрив и не просто взрив, а Големият Взрив. Всички Закони хукнаха едновременно да се състезават, кой по-бързо да наложи волята си. Електроните бясно се завъртяха около атомните ядра, всички видове полета мигновено стигнаха до безкрайността, за да я хванат, усучат ала Мьобиус и залепят началото и края с глюонно лепило. Ужасена, материята се разбяга на всички страни едновременно. Светнаха звезди, завихриха се Галактики, всички безсрамно протегнаха дългата ръка на гравитацията. Започна се първоначалното натрупване на капитала, пардон – на масата и салатката, е, де – на масата и енергията.
През цялото това наносекундно време, Нищото гледаше доволно как от Нищо Нещо става.
После Нищото направи Земята. Хей така – образува я от Нищото. И след няколко милиарда години само, си рече – „Я, да взема и да я заселя...”. От което може да се направи категоричния извод, че всички сме от село, но не за това е думата. Нищото направи коацервати. Пак от Нищото. Нататък си знаете урока по биология. Коацерватите, хей така – без причина, от самото Нищо, почнаха да се хранят и размножават чрез делене. Пак от Нищото се появи първата ДНК. Клетки се пръкнаха, изградиха си ядра, Hi-Fi апаратура на Голджи и разни там вакуоли, мембрани и прочее. И туй от самосебе си стана (недейте се чуди как – нали помните, че Нищото от нищо, нещо направи). И рече Нищото – „Я да вложим една програма за самоусъвършенстване”, от което става ясно, че Нищото си пада най-малкото гениален програмист. И като хукнаха ония ми ти клетки да се самоусъвършенстват, да се делят, да се групират, що тъкани, що системи, що чудесии натвориха: кеф ти бълхи - кеф ти динозаври, кеф ти кактуси - кеф ти текила, оппааа – това на по-късен етап. Нищото научи паяка да опъва лепкави мрежи, научи цветята да ухаят, за да привличат девойките и насекомите, които пък от своя страна благодарно ги късаха или опрашваха, според случая. Пак Нищото подшушна на репея да завие семенцата си с кукички, за да се закачат в козината на преминаващите животни, щото той хич и не подозираше, че има такива форми на живот. Или пък издаде на клена каква е плътността на атмосферата, за да може потомството му да литне на аеродинамичните си криле далеч-далеч, понесено от вятъра. Що сега да ви говоря за мимикрията на сепията и хамелеона, за ултразвуковите скенери на прилепите, за фенерчетата на светулката и дълбоководните риби или за електрошоковите палки на електрическия скат и електрическата змиорка? Всичко това Нищото го измисли.
Но върхът беше и си остана човека. Нищото го научи да мисли, да чувства, да танцува, да рисува, да композира, да ходи на театър, научи го как да си държи цигарата и да си връзва вратовръзката. Нищото не се отказа от човека дори, когато той важно–важно заяви, че информацията не може да се самоподрежда, че за да има информация трябва да има код, че и носител даже. Ами прав беше хайванинът – Нищото я подреждаше, то я кодираше и то я носеше.
...
Айдее – стига съм ви отварял очите. Аз нали му хванах цаката? Разкрих голямата тайна - Нищото направи човека, а човекът направи мерцедеса. Значи, какво излиза - че Нищото може да направи автомобил?! Ами то, ако поиска и къща на морския бряг ще ви построи. Я вижте нИщастниците (дали пък не бяха нещатниците?), що хотели от едното нищо придобиха там! Вече не вярвам на нищо, по-точно - вярвам само в Нищото.
Ще чакам. Нека разправят, че съм бил мързел. Не съм мързел, вярващ съм.
Ухаа, скоро ще карам мерцедес!!!"