От облаците сиви
се изплъзва
замислен, цветен
слънчев лъч.
Унили рошави врабци
замират във мокрите си дрехи
и невярващо прелитат
от клона - минало
на мнимо пролетно
око във капка свята
шумно се оглеждат...
докато бисерно
се тя откъсва
и смесена със
градска кал в канал
безропотно потъва.
Измислен струнен стон
от близкия балкон
доказва, че е пролет.
Зад ъгъла пък
розов слон
със синя панделка
през иглени уши
минава.
...
И е весело, невероятно
снобски гиздаво,
и акробатно ми е
дори от седмица
нито да съм ял
ни в топлите завивки спал
щом пролетта е тук
недоузнаваема
и пухкав чик-чирик
на рамото ми
-кат комик
поаква ме.
- Хей, че сатирик!