автор: Slava56

Сам ли си?
Не, не става дума за сестра ти, племенника ти, приятелката ти!
Имам предвид - достатъчен ли си на себе си?
Да?! Отдавна?! Добре!
...................................
Аз ли какво правя?
Ами... нищо. Уча се да бъда себе си.
Почиствам къщата си и душата си.
Отварям място.
А тази сутрин просто усетих:

ТИ си АЗ
и
АЗ съм ТИ

Време е да се запознаем.

Някои ще кажат, че вече се познаваме.
Не им вярваш, нали?
И аз не им вярвам.
Те гледат, но не виждат.
Те слушат, но не чуват.

Ние вървим един срещу друг повече от... (не помня колко) години.
Но времето всъщност няма значение.
Когато те видях за пръв път, беше с гръб към мен.
Познах те.
Но тогава не знаех, че съм те познала - научавам го сега.
Между нас прелетя искра. Изтълкувах го погрешно.
Сега познавам божествения огън, от който се е родила тази искра.
След това нещата просто започнаха да се случват.
Разговори. Размяна на книги.
Празници. Танци.
Откровения. Поезия.
Срещи и раздели. Страдание.
Привличане и отблъскване.

Стремях се към тебе като река към океана, а ти поставяше прегради.
Исках да се влея, а ти не ме допускаше.
Знаеше ли, че не съм готова, или (също като мен) сега го научаваш?
.........................................
Помниш ли деня, в който...?
А посрещането на...?
И следващия път, когато...?
.........................................
Не, не си спомняй!
Миналото не е важно!
Важно е единствено

ТУК - СЕГА

А ТУК СЕГА

АЗ съм ТИ
и
ТИ си АЗ

Време е да се запознаем.

Обади ми се, когато и ти го усетиш.