Болезнена съм.
И нарцистична.
И истерична.
По силата на психоаналитична
образност.
Разпарчетосвам се хладно,
за да попадна
на истината,
че съм съшити отпечатъци
от семейна история
в генеалогично блато.
Воин, вещица, просяк,
дете, кръстопът, скитница -
да, архетипна съм.
Продължавам да се боря
за онова нищо
в центъра,
което навярно остава.
И когато се задушавам,
а всичко е условно,
виждам, че съм една изгубена,
неограничена възможност.