Твоят живот - в природно зелено,
прорязано от бойни кули
в цвета на изгрева.
Моят - в седефено неопределено,
с лилаво-черни жилки
от настойчиво взиране.
Две бягащи вселени
разкъсаха ципата девствена
на своята обособеност
и твоето зелено
стана по-малко трескаво
и по-жизнерадостно -
моето виолетово.
Срещата - кратка -
точно две космически секунди.
Ти отдавна продължи нататък,
аз още трия цветове ненужни.