автор: Mandaluga

Честит първи рожден ден
сред звездите, мамо.
Прости ми, че без да искам ти подарявам
спомени болезнени
за твоето отпътуване,
топли вади по бузите ми,
дълго в гърлото сдържани,
и мисли натрапливи
за тялото, тленното, земята...
Но някъде сред подаръците
съм скрила попътен вятър,
твоя глас жизнерадостен,
току пред вратата -
как благо посреща
и щедро изпраща.
Има и малка молитва
към звездите
да те закрилят,
пътя да ти сочат,
никога изгубена да се не скиташ,
да ти бъде светло, пълно, топло.
А теб моля да погледнеш малко надолу
и ако можеш да ми отговориш:
Ти предчувствуваше ли, очакваше ли?
Отблъскваше ли нежелани знаци?
Беше ти спокойно или тревожно,
когато напусна земната форма?
Как се справяш оттатък?