автор: pavl64

Не пресъхвай, любов! Не пресъхвай!
Сълзите от любов са крехки.
Неполивано цвете бързо повяхва.
Носиш следите на добро и зло,
но студена е посребрялата нощ.

Прамъкът в очите ми догаря.
Не пресъхвай, любов! Не пресъхвай!
Без тебе дните са изсъхнала вейка
празно гнездо, осиротяло дърво.
Лъчите на слънцето едничката вяра стопиха.

Подгонена от неразумните думи гарван
отритната от нечие пропиляно време.
Но ти си стих, ти си песен
ти си полет на Икар, Жар птица
ти си път за двама, пречистените стъпки на деня.