автор: Rossa

Ще те убивам бавно,
всеки ден по лъжичка,
днеска с поглед прохладен,
утре – с нежна усмивка.
Винаги ще съм твоя
радост светла и болка,
ще забравиш покоя,
ще забравиш за после...
По-различен от всякога,
с поглед влюбен и трескав
ще пресичаш замаяно
пред колите насреща си.
Ще те срещат приятели,
ще те питат направо -
ти ли нещо си болен,
те ли са те забравили?
Ще те разочаровам,
после ще те вбесявам,
нервите ще ти опъвам
като бодлива ограда.
Устните сладък балсам са
който бавно опива,
ала мили, повярвай -
не лекувам, убивам!
Ще умираш по малко
всеки ден вътре в мене,
ще възкръсваш веднага -
още по-луд и предан!
С мен от болка ще виеш,
С мен ще стигнеш безкрая.
Само едно ще те моля -
хей, не умирай накрая!