автор: Slava56

Когато помисля за теб,
времето спира...
Глася се за работа.
Стоя пред огледалото
(със затворени очи -
и виждам теб).
Да се гримирам ли?
Червило да сложа ли?
(О, суета!)
Но едва ли за тебе
има значение -
ти не ме виждаш,
далече си...
Ти виждаш душата ми -
такава, каквато е.
Без грим и без маска.
В нея четеш
и винаги знаеш
какво да ми кажеш...
И спряло е времето!
(Но само за мен -
закъснявам за работа!)
Все едно.
Пак ще мисля за теб.
И нищо друго
няма значение...