автор: Slava56

Прости ми, Господи, че в храма ти не влизах -
храм бе душата ми, пречистена от плач.
В молитви дълги дните се изнизваха,
прекарвах там от сутрин чак до здрач.

А нощите ми бяха покаяние
за грехове, несторени от мен.
Обгърната от ледено мълчание,
виновна за живот несътворен -
веднъж не коленичих пред олтара -
в сърцето ми бе скрит олтарът свят...

Но, Господи, прости, защото вярвам,
че с обич озаряваш този свят!