автор: angelLaura

Едно стихотворение се разхожда по ръба на съня ми.

Ръцете му в джобовете.
И си подсвирква.
Питам го:
– Откъде идваш и накъде отиваш?
То ми се усмихва щастливо.
– Аз съм твоето вчера, твоето днес и твоето утре.
Идвам от твоите спомени – там ме роди.
Отивам към мечтите ти – там ме чакаш.
– Красиво си! – казвам му аз.
А то става тъжно.
Очите му се пълнят със сълзи.
Разперва пръсти и ...
прави салтомортале –
през преградата на пробуждането ми.
– Спри се! Искам да останеш при мен!
Протягам ръце да го прегърна,
но него вече го няма.
– Върни се! Искам да те споделя!
– Ще се връщам в съня ти, всяка нощ, обещавааааааааааам...

Едно стихотворение се разхождаше по ръба на съня ми.