Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Pepetroo
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14173

Онлайн са:
Анонимни: 390
ХуЛитери: 4
Всичко: 394

Онлайн сега:
:: Oldman
:: pastirka
:: Heel
:: rajsun

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПриказка за славея, розата и още нещо
раздел: Разкази
автор: kasiana

Един млад и неопитен славей летеше из старата гора, събрал погледите на стотици славейки, които мечтаеха да свият с него гнездо. Но той не ги забелязваше, защото бе видял алената роза в двора на лесничея...

Малката грациозна роза всяка сутрин разтваряше листенца, оглеждаше се в капките роса, поръсили огромните листа на глупавата тиква, и гордо вдигнала царствената си главица, очакваше русия градинар да я полее, да я погали с поглед...
Градинарят, стар ерген, който в живота си бе поливал стотици рози, и днес окъпа с маркуча цветята, погледна и към алената роза, поспря се малко при нея, окастри с ножица няколко зелени листенца и отмина...
Ах, каква сладка болка изпита розата от това докосване!
„Значи той ме обича, щом се грижи за мен!”- мислеше си развълнувана тя и не чуваше нежните трели на младия славей, който, кацнал в клоните на цъфналия бъз, пееше за своята непорочна и прекрасна като утрото любов... А славейките от близката гора тръпнеха и търпеливо чакаха мига, в който техният възлюбен ще ги удостои с нежния си поглед...
Славеят пееше толкова сладостно, че пъпките на розовия храст една след друга започнаха да се разтварят и учудено да поглеждат света...
Алената роза се сепна. До преди миг тя си мислеше, че е единствената царица в градината на лесничея. „Ах, тези малки гиздосии ще ме засенчат!”- затерза се кокетно тя.
Страховете ù не бяха напразни. Русият градинар, нейният любим градинар, който окопаваше лехите, зърна новите разцъфнали розички, наведе се, помириса ги, погали ги нежно и продължи обичайната си работа.
Алената роза гледаше ревниво посестримите си, но не можеше да стори нищо...
Славеят пееше, ала заслепена от своята любов към градинаря, алената роза не разбираше нищо от нежните трели на сладкогласата птичка.
Привечер пристигна дъщерята на лесничея. Руси къдрици окръжаваха ангелското лице на девойката. Сини като метличина ириси надничаха изпод дългите черни клепки...
Градинарят побърза да се хареса на дъщерята на шефа си. Той грабна големите остри ножици и се запъти към розовия храст. И - кръц - отряза алената роза и още няколко разцъфнали пъпки. Поднесе ги гордо и тържествено на лесничейската дъщеря и застана чинно пред нея в очакване на благодарност. Тя взе букета, разгледа го небрежно, издърпа с пръстчета алената роза, която бе повяхнала от мъка и болка, и я захвърли някъде в градината.
„Ох!”- изплака алената роза, докоснала с главица бодливите листа на глупавата тиква...
Славеят, унесен в мечти, бе затворил за миг очи и не видя какво се случи в градината на лесничейството. В настъпващата нощ той продължаваше да пее за своята несподелена любов...
- Прекрасна песен! – възкликна русокосата девойка.
- А, славеят ли? Той всяка вечер така си пее. – промърмори градинарят.
- Бездушен глупак! – сряза го момичето.
„Но аз го обичам!”- прошепна умиращата роза.
Славеят долови със сърцето си последните думи на своята любима и се стрелна
към градината. Клетият, той помисли, че думите на розата са за него...
- Наистина ли ме обичаш? – попита я той, кацнал до нея.
Но розата не разбираше езика на славея. Тя не отвърна нищо и тихо издъхна...
От очите на славея се отрониха няколко сълзи. Той пристъпи към алената главица на своята любима, за да я докосне за сбогом, но в този миг един остър шип от стеблото се заби в крачето му. Няколко капки кръв оросиха големия лист на глупавата тиква преди да тупнат в пръстта...
„Не знаех, че можела и да боде.” – помисли си славеят за алената роза.
Тъжен, раздвоен и разочарован от своя идол, той отлетя към гората, където трепетно го очакваха стотици славейки – нежни и сладкогласни като него.


Публикувано от alfa_c на 28.02.2009 @ 17:28:51 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   kasiana

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

09.11.2024 год. / 19:30:06 часа

добави твой текст
"Приказка за славея, розата и още нещо" | Вход | 2 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Приказка за славея, розата и още нещо
от VALCHEBNICA на 28.02.2009 @ 22:18:52
(Профил | Изпрати бележка)
... "Но аз го обичам!”- прошепна умиращата роза."....
... „Не знаех, че можела и да боде.” – помисли си славеят за алената роза.
Тъжен, раздвоен и разочарован от своя идол, той отлетя към гората, където трепетно го очакваха стотици славейки – нежни и сладкогласни като него."

Поучителен разказ с развит философски замисъл, с динамика и съвременно звучене. Друг по-различен поглед на притчата за славея и шипката. Хареса ми!

Успешна премиера, kasiana!!
Добре дошла при нас и Честит рожден ден!
Желая ти творчески успехи и много щастие!
Приятелска прегръдка и поздрав от Роси!!!
:))


Re: Приказка за славея, розата и още нещо
от kasiana на 01.03.2009 @ 10:45:48
(Профил | Изпрати бележка)
Честита Баба Марта, Роси!
Благодаря ти за хубавите думи.
Желая ти втора стихосбирка, много любов и щастие на всички нива на живота.

]


Re: Приказка за славея, розата и още нещо
от lordly (lordly@mail.bg) на 20.07.2012 @ 13:03:29
(Профил | Изпрати бележка)
А на мен ми хареса това късо разказче. Разказано като приказка, звучащо като притча и подтикващо към философски размисъл. Освен това пропито с топлина и силна чувственост. Поклон!


Re: Приказка за славея, розата и още нещо
от kasiana на 20.07.2012 @ 15:05:16
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Лордли:)))))

След малко ще пусна едно късо разказче по спомен, породен от твоя: "Кога хапят жените"

Слънчево настроение, пеперуди на щастието на рамото, и Музи - където щеш:)))))))

Каси

]