Сред тревите – бисерчета във въздуха-
Сияйна гибел за малки хвъркати-
да не летят, или да пораснат?
***
Слънчев лъч през шубрака
докосна невидима капка.
Как заблестя!
***
Брястът прошумоля
с прогорените си листа:
“Защо?!?”
***
Слънчевите лъчи между листата
Разстилат летящо килимче
За уморените човешки мисли.
***
Приятелко четиринога,
Защо като теб да бъда “Тук и сега!”
не мога?!?
***
Слушах песента на щуреца
и грохота на града
Едното е излишно!
***
Слънчевата пътечка
ме отведе далеч от мен.
***
Погали ме вятърът.
Или залутана във времето душа?
***
Вятърко,
ненаслушах се на песента ти!
***
Затрептяха листата-
изумрудената арфа
на вятъра.
***
Дъждът спря.
Заискри планинският въздух.
***
Сиви облаци захлупиха гората.
Тихо е.
Ще има буря.
***
Сиви облаци.
Между тях къс синя надежда.
Бързо изтънява.
***
Славей запя.
Ах, имало е Изначална песен,
но не я помня!
***
Сред гората- ново поточе бълбука.
Потърсих вълшебното орехче от приказката-
да видя изворчето.
Ха, спукан водопровод!
(2007г.)