Ще те изстрадам, Любов!
И тебе!
Точно толкова,
колкото трябва...
Колко трябва ли?
Питай времето!
Аз... не смея да го задявам...
Страх ме е да не поиска
сега да му върна обратно
шепите нежност и радост,
трохите откраднато щастие...
Не давам дори и болката,
дето и днес ме разкъсва!
...
Ако не бях разпъвана -
ще можех ли
да възкръсвам?!