автор: stratus

Какво красиво гробище видях -
на хълм зелен, сред цъфнали дървета.
Край белите му плочи поседях
и съм задрямал без да се усетя.

И без да съм сънувал съм летял
високо, като птица над земята,
над дните, през които съм мечтал
и съм жадувал кръв, храна и злато.

Попивал съм любов, а сял съм пясък,
лъстиво съм шептял и удрял в гръб,
издигал съм и срутвал съм се с трясък,
държал съм плът за плът и зъб за зъб…

Сега съм сам. Високо хълмът свети
така зелено, че болят очите.
След толкоз слепи дни, едва сега усетих,
о, Господи, сълзата ти по бузата ми слиза.