автор: tender

Изпя брегът последната си мисъл
по ноти от вълната разпилени
погали я,
отново я поиска
а тя подви на края му колене,
приседна на обичния тиранин
попречил й да бъде неподвластна
и спря.
На повика й ясен
брегът отвърна с каменно мълчание.

Събра човекът малкото си вещи
и някак неохотно си замина.
Вълна и бряг на светлина от свещи
застинаха, обрамчени в картина.