Има те в това мъгливо утро.
Има те. Редя си домино. Очите ти са близо.
По топлите ти длани животът се оголи -
съблече най-красивата си пролет,
наметна раменете ми, косите…
И искам да говоря, да говоря…
Обичам те –
това е само сянка
от думи дето някой е измислил,
за да покае себе си
за всичките погубени коне
във най-безмислената битка –
извън портретите,
които искам да ти нарисувам,
Животът не признава други думи за помилване.