автор: KP-Y-M

Снощи тънък сняг е валял -
и е бял, опрощаващо бял...
Санитарно почтистил е раните,
както в мътната кръчма валяха
закъснелите стихове
с неприлично трезви приятели.
Тази сутрин ще е гола лъжата,
и ще сложа усмирителна риза
върху познатите жестове,
Ще е мека плътта на спяща жена,
беззащитно е голото рамо.
Или шатрата на света
през нощта се е срутила
да ни пази по-надеждно
от крилото на северна гъска.
Опаковал е малките кратки животи ..
с парчета от детските сънища
на бездомници
по-скандално от Кристо.
И още да помня други места
в които съм бил по-добър.
Без да знам още как се говори,
без идея за път
и нищета за завръщане.