автор: Slava56

Толкова дълго те чаках,
моя любов закъсняла!
Толкова сълзи изплаках...

Но виж ме - пак съм цяла,
толкова бяла и чиста,
сякаш с ръка недокосната...

С толкова обич лъчиста
гледам те и те докосвам!
Толкова много те искам...

А ти си тъй далече!
Толкова нощи те мисля -
без сън останах вече...

Толкова много ти давам!
А ти не искаш да вземеш...

Толкова много "толкова"!
Толкова тъжна поема...

Какво пък...
Колкото - толкова!
Каквото мога, ще взема!