Аз съм рана - димяща и прясна,
ти си в мене солта
(ти - солта на живота ми).
Как боля,как обичам така да боля
и да страдам!
О,солчице, продължавай
да сипеш в плътта ми
ситни-ситни отровни стрелици,
ти така си ми нужна -
аз без тебе, от рана дълбока,
ще стана повърхностна,
ще загубя посока...
Може даже да хвана корица
и да спра да боля.
Не, не мисли за пощада,
остави да боля и да страдам.
Страх ме гони от участ ужасна -
знай, солчице,без теб ще зарастна,
любовта ни без болка
съвсем ще угасне.
Само белег невзрачен
от мен ще остане,
а от тебе - дори и това не.