автор: plevel

Мъгляво, сива сутрин. Обвита в студ, процеждащ се по глухите улици.
С безшумни, бързи стъпки неусетно стигам до Бастилията. Сънливо проскърцва тежката врата… и влизам.
Празни коридори, мъжделива светлина. Весел глас се прокрадва из зад една открехната врата, като топъл полъх в тази каменна постройка. Приближавам с устремно вълнение. Ето го. Там е. Моя остров- спасение, жадувано, топло спокойствие. Ха, изчезна болката от вкочанените ми пръсти и умората, процеждаща се по тялото ми от поредната безсънна нощ.
Ех, малко топло кътче!
Пристъпвам а насред осветената стая усмихната фигура крачи приветливо.
„Ей, здравей”…. с мъничка усмивка аз се появявам.
Тихичко замлъкна всичко,някак си помръкна и се сви. Последва поздрав в глухо притъпяване. С лекичка уплаха приведох очи, за да погледна в твоите. Взирам се, някак си- търсейки…
Намерих ….. целия, зимен студ, да се събира в зениците ти… в моя остров – топлота.

Излязох.