автор: Slava56

Прегърни ме!
Искам те!
Съблечи ме!
Цялата...
Няма никак да е лесно -
с много ризи съм навлечена.
Ала ти не се плаши
и не бързай - имам време.
... Как да почнеш ли не знаеш?
Мъничко ще ти подскажа:

Първо бавно, с нежни пръсти,
съблечи от мен умората.
После ризите на грижите
смело настрани хвърли.
Не забравяй и тревогата,
дето в мене се е вкопчила!
Пипалата и, отровните,
всичките ги отскубни!

После... ризата със раните.
О, да, доста е надрана.
Но залепнала е, пустата!
Леко дръпваш, а боли...
Малко време ще отнеме
раните да излекуваш.
Но не се отказвай, моля те,
и до долу я смъкни!

Продължавай да събличаш
ризи вчерашни и... утрешни.
Куп натрупай, запали го -
нека изгори в страстта!

А когато ти се стори,
че наистина съм гола -
в най-потайните ми кътчета
съблечи ме
от страха!
...
За да мога да обичам...