автор: galina

Сливнишкият герой
/продължение/

За да се осъществи искането на княз Батенберг за отмяна на конституционното управление и предоставяне на него пълномощия за управление, то трябва да се гласува от Народното събрание, но в състава в който е по-това време, с преобладаващи либерали, е ясно, че е невъзможно да стане това което иска монархът.

Ето защо, се предизвиква избор на ново Народно Събрание.Предприемат се извънредни мерки. Назначените извънредни комисари и съдилища, чрез които уж да се осигури ред и сигурност по време на изборите, потрисат страната. Извършват се насилия и беззакония от руски офицери спрямо населението, което все по-осезателно усеща, че се потъпкват неговите човешки права и свободи. В някои околии е обявено военно положение.
При тези условия е избрано такова Народно Събрание, което без никакви разисквания приема исканията на Княза.
След сформирането на новото правителство, в което са включени и руски генерали, се оказва, че фактическата власт остава ръцете на руското офицерство.
През това време, покровителят на младия български княз, руският цар Александър II, е убит, а във висшите кръгове на Русия се проявява известна студенина спрямо Александър Батенберг.
Князът, който се е надявал на подкрепата на руските представители, остава измамен от генералите, които действат по своему, често потъпвайки правата на българите.
При това положение, представителите на враждуващите партии се срещат, за да обсъдят съвместните действия за противопоставяне срещу обсебването на властта от руските офицери. Те правят прошение до княза да се състави правителство само от българи, които да са отговорни пред българските закони.
Двете партии, либерали и консерватори и осъзналият се княз, започват да действат задружно.
Виждайки това, руските офицери скрояват план,по време на една уж приятелска закуска да хванат княз Батенберг и да го принудят да подпише оставката си от престола, след което да го изпратят зад граница. Князът , обаче, бил грабнат от български офицери, които го качват на един файтон и го откарват в двореца на безопасно.
На 3-ти септември 1883г. се провежда извънредна сесия на Народното Събрание, народните представители молят княза да възстанови незабавно Търновската конституция.
Осъзнал грешката си, Батенберг издава Княжески манифест, чрез който се възстановява конституцията.
Руските генерали трябва да си подадат оставките и незабавно да си отидат от България. Това спечелва на княза непримирими врагове в тяхно лице, но страната ни си отдъхва от гнета на "чуждия ботуш".
Отношенията между княжеството и Русия стават все по-обтегнати, а князът започва да разбира по-добре желанията и стремежите на народа, който управлява.
Най-важният и критичен момент в управлението на Батенберг настъпва, когато в двете части на разделените български земи назрява идеята за съединението.
Между 5-ти и 6-ти септември 1885г. Генерал Губернаторът на Източна Румелия е свален и управлението се поема от привременен народен Комитет. Войската се събира и дава клетна за вярност на княз Александър I Батенберг. Комитетът съобщава на княза това, което е извършил и го моли да поеме под своята власт и покровителство и тази област, от българските земи.
За удивление на всички, Русия официално и енергично се обявява против това съединение, въпреки, че руски представители и агенти са подпомагали организацията на този процес. Нейното поведение учудва света, даже повече от факта, че една малка България се осмелява да се противопостави на решението на великите сили.
Князът, макар да е знаел за съединиското движение, е бил изненадан от бързо случващите се събития. Той е смятал, че не е дошло времето за такъв важен акт.
И ето какво казва във връзка със случилото се:" Във Варна съвсем ненадейно получих известие за плана / на съединението/ и то три дни преди преврата...Аз направих всичко, което ми бе възможно за да спра движението в Източна Румелия...Преди още да пристигне пратеникът ми в Пловдив, получих телеграма от привременното правителство, което ми съобщи станалото и ме покани да приема управлението и да се поставя начело на движението. Какво да правя? Два часа размишлявах върху работата и най-после реших да взема властта в ръцете си. Аз бях напълно убеден, че ако отблъсна поканата, то не ми остава нищо друго, освен да се откажа от Българската корона и да напусна минутно страната...Българският народ щеше да ме свали от престола... Също така знаех добре, че в случай на приемането ми управлението, тоже, ме грози опасност да изгубя короната...
Аз познавах добре страната си и предвиждах, че Румелийското движение ще вземе ужасен край, ако отблъсна властта...усещах, че без мен грозеше анархия; с мен бе сигурен мирът и тишината, затова приех поканата на привременното правителство в Източна Румелия."
В отговор на отправената покана Князът отвръща:"В името на свещеното дело, аз моля да се пази ред и тишина в страната до пристигането ми в Пловдив. Нека Бог бъде с нас."
Във втора телеграма съобщава, че от Търново ще изпрати официален акт за провъзгласяване на съединението. С това младият княз поема отговорността за последствията, макар да е наястно, че европейските дворове, включително и Русия са против съединението.
В прокламация към народа и от двете Българии, към 8-ми септември, той призовава всички към патриотизъм и задружно действие, като свършва с думите:""...Нека Бог ни бъде на помощ в това трудно и велико предприятие!"
След това незабавно потегля за Пловдив.
Опасността от война с Турция, както и от въстание между турците от Източна Румелия е голяма, но Князът показва дипломатическите си способности, успявайки да предотврати всякакви сблъсъци.
Още първия ден след пристигането си, посещава главната турска джамия и заповядва да се отслужи молебен за Султана. Това много трогва турците в Пловдив.
Среща се и с главния турски мюфтия, като му показва телеграмата с която окръжният управител го моли да обезоръжи турското население и го пита, може ли да се гарантира, че това оръжие няма да се вдигне срещу него. Отговорът който получава е следният:"Господарю, ние напълно се убедихме, че сте доброжелател на мохамеданците и за това Ви любим като баща. Докато се намирате Вие в Източна Румелия, никой мохамеданец няма да потегли против Вас оръжие."
Така и става.
Въпреки всичко, Князът предприема и военни мерки. Войската е мобилизирана и разположена по турските граници.
Тогава идва и поредния удар от Русия. Тя изтегля абсолютно всички свои офицери, които са подготвяли до момента сформирането и обучението на младата българска армия.
Князът и народът са страшно обезсърчени. Една малка България остава сама срещу всички, Турция, Европа и дори Русия. Но това сплотява още повече народ, Княз и войска. Лозунгът на всички е един:"Напред, или съединен живот, или съединена храброст и смърт."

/следва /