Коя си ти-сгушена в мухлясалия ъгъл?
Тъй тъжно свила колене към гърдите,
заровила лице в крехките си шепи,
мълчаливо,но сякаш крещейки
ридаеш.
Със сподавен стон внимание очакваш.
Коя си ти-забравена от мене?
Тъй болно свела малките си рамене,
опряла гръб на влажната стена.
Тихо,но сякаш с все сили
шептиш.
Да те приема при себе си очакваш.
Познах те,стара приятелко.
И името ти още помня.
Не ме гледай с умиление,
не очаквай да заплача.
Организирах ти погребение;
имаш и паметна плоча
с надпис:
"Сбогом,тъга!"