автор: xer-t

Възприемаше се като гълъб
пърхащ между редовете
свойта белота
внимателно изчистваше под ноктите
излишното мастило
върху полетата не трябвало
капката да е свободна казваше
да не прелее в себе си
(щом завали не взимаше чадър а капкомер)
но всъщност егоизмът бе небето му
затова обичаше трохите по земята
да подрежда...

...но все не му оставяли трохи се вайкаше
може би орлите ги кълвяха знае ли човек
те летят отвъд границите на словото.