автор: Slava56

(Аз не съм актриса и публиката не е театрална)

Добросъвестно играя отредената ми роля
и в поредния спектакъл пак за тишина ви моля.
Животът е огромна сцена-не аз съм го измислила -
и днес отново се старая да изглеждам истинска.
Трудно е, но аз не слизам от въртящата се сцена.
Пред завесата излизам радостна или смутена.
Леко маската повдигам и към залата поглеждам.
Ред след ред,все по-нагоре, във лицата ви се вглеждам.
Може би съм малко смешна, може би изглеждам стара...
Може и да ви се струвам даже доста оглупяла!
Може и да ме освирквате! Пак ще моля РЕЖИСЬОРА
в следващата му пиеса и за мен да има роля...
Истинската роля търся.
Чакам.
Даже остаряла,
как от сцената да сляза -
СЕБЕ СИ не съм играла!