автор: galina

Сливнишкият герой

Датата 3 март е скъпа за всяко българско сърце.Тя ни напомня един важен момент от историята на страната ни - възкръсването на българската държава, след петвековното й отсъствие от картата на Европа.
Най-после българите отново си имат своя държава и княз - княз Александър I Батенберг.
Но как и защо точно той е поставет начело на новоосвободена България, как и защо става заложник на интригите и задкулисните игри на великите сили и с какво спечелва симпатиите на голяма част от българския народ, превърнал се в очите на своите поданици в сливнишкият герой...?
Роден в Германия, наполовин германец, наполовин славянин, с майка полякиня, едва двадесет и две годишен, Александър Батенберг поема управлението на новата българска държава.
Навярно, решаващ при предложението му за монарх на България се оказва фактът, че баща му е брат на съпругата на царя Освободител Александър II.
Получил висшето си образование в Дрезден и във военното училище в град Касел, Александър Батенберг доказва през годините, че е воин по душа.
С разрешение на германския Император, той се включва във военните действия на руските войски за освобождение на България. Участва при превземането на В.Търново, бил е в генералния щаб на ген.Гурко, участва в боевете при Шипка, при обсадата на Плевен, достига с руските войски до Сан-Стефано.
Ето така, този смел младеж с благородническо потекло и здрави роднински връзки в руския двор е бил каляван и подготвян за военен и държавен водач.
Както е известно, нежеланието на великите сили да съществува голяма и непредвидима нова балканска държава, разнопосочните им интереси и сфери навлияние, стават причина за раздробяване на българските земи и обособяване само на северната й част в самостоятелно българско княжество.
Първото Велико Народно събрание приема новата конституция на княжество България, известна още като Търновската конституция, която макар да е много демократична за времето си, ще стане причина за много раздори и премеждия, сполетели както българския княз, така и бъдещите му поданици.
Другата важна задача на НС е да избере княз и естествено, то с благоговение приема този, който Царят Освободител посочи, а съвсем естествено е той да посочи своя близък роднина и довереник Александър Батенберг.
Едва ли младият княз си е представял какви огромни трудности му предстоят, как неговата благодетелка Русия ще се превърне в най-големия му личен враг. А също и как, с желанието си да се сгоди и ожени за Виктория, дъщерята на германския император Бисмарк, ще си навлече силния гняв на високопоставения баща на избраницата си и как това ще стане една от причините, родината му Германия да се превърне във втория негов голям и непримирим враг.
Но всичко започва много бляскаво. За първи път, като княз на новоосвободената ни родина, Александър Батенберг стъпва във Варна. Целият му път от Варна до София е съпроводен с общо ликуване и възхищение от страна на населението. Пътят му естествено минава през В.Търново, къдено на 27 юни той дава клетва пред Народното Събрание.
Тук, обаче, свършва лъскавата част и настъпват мъчнотиите и безбройните проблеми съпътстващи неговото управление, които се подсилват от факта, че князът е всъщност едва двадесет и две годишен, без особен управленчески опит, който при това не разбира езика на страната, която е призван да управлява.
Освен това, чуждата дипломация и преплитащите се интереси на по-големите държави са задушавали и притискали младия княз. Особено положение е имала руската дипломация, руските консули и действащи агенти в България. От една страна, Русия е била главната чужда сила помогнала за освобождението на българските земи и възстановяване на българската държавност. От друга страна, руската дипломация и най-вече военните, изхождайки от позицията на по-силния са се отнасяли с известно пренебрежение към младия княз, наричайки го снизходително помежду си "князчето" и са се стремели да установят едно силно руско влияние на балканите, а може би не само това...
Незапознат все още с духа и настроението на българските водачи и общество, княз Батенберг в голяма степен се е доверявал на указанията и препоръките на руските съветници и дипломати, които той считал за свои поддръжници и съветници.
При съставянето на първия Министерски съвет, той е изцяло повлиян от руските дипломани.
Партиите сформирани от водителите на нова България са две: либерална, обединяваща болшинството в страната и консервативна, която се е ползвала и от подкрепата на високопоставени руски дипломати.
Първата грешка, която младият княз прави е, че под влияние на чужди съветници приема сформирането на Министерски съвет от консервативната партия т.е. от малцинството, а не както е логично от представители на болшинството или в краен случай смесено. С това той предизвиква бурно противопоставяне между представителите на двете партии, което е особено силно изострено при избирането на първото Обикновено законодателно Народно събрание. Тези избори са спечелени от либералите.
В НС се започва люта битка между двете партии. Князът се оказва между два огъня, без да е в състояние да разбере кое е най-доброто.
Следващите две години са години на силно противопоставяне мужду двете партии и безогледна партизанщина.
Междувременно, умира любимата леля на Княза, руската Императрица.
Обезсърчен от всичко случващо се и подтикван от една част от българските водачи и не на последно място от някои руски съветници, князът решава да отмени за известно време конституционното управление на страната, като се надява така да успокои политическите страсти. Той иска отмяна на конституцията и пълномощия за управление 7 години, като на 27 април 1881г. издава прокламация за това.
Тази пагубна стъпка предизвиква задълбочаване на пропастта между Княза и голяма част от българския народ.

/следва/