автор: selin

Слънчев лъч заигра по лицето и.Открояваха се червените и сочни устни ,като узряла ягода ,гъсти мигли покриваха очите ,лицето матово като кадифе.Добро утро слънце-прошепнаха устните и ,очите грееха.
Това бе само миг ,просто един миг .Изведнъж лицето и се сгърчи в гримаса ,която показваше душевното и състояние.Изписа се отчаяние.
Там някъде дълбоко в сърцето бе той-любовта на живота и .Онази любов която бе само нейна.Спомни си миговете с него.Цветятя музиката,трепета на сърцето и при всяко плахо докосване.
Спомените я отведоха в хижата където бяха.Навън бе толкова красиво и зелено.Полянки с дъхави цветя мамеха да седнат.Постлаха одеало за пикник подреди,набра цветя и украси около бутилката с вино.Усмихна се бе като натюрморт рисуван от голям художник.Потърси го с очи ,идваше към нея и сложи в устата и горска ягода.За теб мила -чу тихия му глас.Беше толкова вкусна и ароматна ,притвори очи ,истина ли бе всичко това.Обядваха ,смееха се, той се шегуваше наля по чаша вино.Тя го гледаше право в очите,той вдигна наздравица каза нещо сякаш с половин глас ,отпиха.Очите и се взираха в неговите ,но той отклоняваше погледа си .Сърцето и трепна като прободено със стрела.Очите и потъмняха, а миглите се сведоха да прикрият тъгата и.Тя му бе дарила най скъпото -любовта и сърцето си .Усещаше хлад ,който идваше от него ,не можеше да помръдне.Поиска да го попита нещо ,но устните и не издаваха нито звук.Бе като статуя,вкаменена от безразличието на човека до нея.Това този същия човек ли беше,който отговори на чувствата и.В миг изтръпна ,но той никога не бе я обичал.Тя бе поредното момиче в живота му.Искаше и се да извика ,да заплаче ,но нещо я бе сковало като статуя.Може би статуя на голямата измислица.Мислите и кръжаха около миговете с него ,довери му се, даде любовта на човек,който не изпитваше нищо към нея.Трябваше и време да се окопити.Тихо каза-Не е ли време да се прибираме.Без да я погледне той приготви нещата и тръгнаха.
През цялото време той мълчеше.Пусна музика,така поне не усещаше силните удари на сърцето си.Започна песента "Може би това е любов".Усещаше как сълзите напират ,но успя да се овладее,гледаше с насълзени очи през прозореца на колата,вятърът вееше косите и ,изсуши сълзите.Когато пристигнаха ,остави я пред дома и ,без да я погледне в очите каза че просто няма да се получи нищо между тях.Поиска и се да извика ,но какво беше всичко до сега.Сцена,игра.Замълча и влезе.
От този ден в нея нещо умря ,обичаше го и не можеше да повярва ,че всичко свърши преди да започне.Лежеше ,държеше книга,но буквите се размазваха пред очите и.Дълго време не искаше да се срещне с никого.Една вечер излезе с приятелки.Бе заобиколена от учтиви и влюбени момчета ,но погледа и търсеше него.Знаеше ,че няма да го забрави никога.За него остана едно малко кътче в сърцето и.Всеки път като си спомняше за него нещо в нея умираше .Искаше да върви напред,да изживее живота си.

След време срещна момче ,което я обсипваше с толкова нежност и любов.Всеки миг с него бе като приказка.Помоли я дя се омъжи за него и точно в този миг сърцето я прободе.Погледна го в очите искрящи от обич.Обичаше го ,но спомена за другия за онази несподелена любов я преследваше.Усмихна се и го целуна.
-Нека първо да бъдем заедно ,съгласна съм -усмихнато му отговори.Той я сграбчи в прегръдките си .Същата вечер я представи на родителите си.Обяви и предстоящата им женитба.Беше щастлива с него ,но понякога се затваряше,слушаше любимата им музика.Случваше се да я намери замислена с потъмнели очи.Целуваше големите и очи и тихо излизаше от стаята.Колко бе благодарна за този миг,без въпроси ,без упреци ,без обяснения.
Стана излезе от своето усамотение и нищо ,че онази несподелена любов като камък и тежеше,отиде при него целуна го.Благодаря ти за всичко моя любов-целувайки го прошепна.Той се усмихна ,ти си моята любов ,моето щастие,подаде и красиво цвете и седнала в него се заслушаха в нежната музика ,която ги обвиваше като с нежен воал.Заедно до края.