автор: merkator

Изтупа краката си от снега щом влезе в мрачния вход, осветен от слаба, мъждукаща крушка. Не си усещаше ръцете от студ и когато посегна да повика асансьора, пръстите му трепереха! Кабината дойде със скърцания и вопли, сякаш някакъв много стар и уморен дядо въртеше педалите, някъде в мазето на блока. Стигна до етажа си и се опита да отключи.
От вътре имаше ключ и той позвъни с досада. Задържа бутона, докато не чу приближаващите се стъпки.
- Добре, добре! Спри най - после де! - жена му отвори вратата и от вътре лъхна мека топлина, напоена с мирис на готвено.
Кучето го посрещна с радостно скимтене, въртейки се из краката му. Той го отмести внимателно и се събу. Метна палтото на закачалката и внесе пликовете с продукти към кухнята!
- Здравей. - отрони с въздишка и остави покупките до хладилника.
- Къде закъсня? - не беше притеснена или ядосана. Просто реплики, изричани безброй пъти, потъвали незабелязани, никому не нужни. - Майка ти се обади. Изследванията й са нормални, няма нищо за притеснение.
- Това е добре, предполагам. - включи телевизора и се отпусна тежко в стола срещу него.
- Не знам. Купи ли леща? - миеше чиниите с поглед втренчен в мивката, без старание с движения на опитна домакиня.
Той я погледна за миг и отново се загледа в екрана. Нищо не каза. Естествено, че беше купил леща. Даваха новини.
- Казаха, че спира снеговалежа, но ще остане много студено. Кога ще изведеш кучето?
- След малко. Ще ни спрат телефона, ако до утре не се издължим. Останаха ли ти някакви пари? - не слушаше водещия, просто следеше сменящите се картини от всевъзможни репортажи и премръзнали хора.
- Имам за сега. Няма ли да ти платят на края? Мина един месец без аванс. - липсваше упрек в думите й. Сега подсушаваше кухненският плот.
- Не знам. Нищо, никой не казва. - сякаш за да избегне продължителните обяснения, той се изниза към антрето и започна да обува, все още заледените обувки.
- Няма ли да вечеряш първо?
- Не. - кучето се втурна след него през отворената врата.
На вън духаше силен, режещ вятър. Квартала беше краен, работнически и по това време на вечерта нямаше жива душа по улиците. Загърна се с вдигнатата яка и мина зад блока. Обширното поле бе засипано със сняг и блестеше, отразявайки светлините от апартаментите. Кучето се втурна сред преспите. Той остана сам и извади кутия с цигари. Запали с мъка една, дръпна два, три пъти и я захвърли. Вятърът я понесе из нощта.
Измъкна от вътрешният си джоб нещо черно и се чу тихо изщракване. После го насочи към главата си и застина така за миг. Изстрелът проехтя някак глухо сред зимата.