автор: jelyaznovski

7.
Заключената във вериги вярност,
е пленница на мъжката ни алчност…

А ключовете ни са на гердана.
Висят на вратовете ни обесени
за някоя си – сладостна закана
в примамливата безполезност.

Обирам ключовете, сънени момчета!
Разбърквам ги в желязната си шапка,
тя вече не е шлем, от клоунска барета
ухилени случайности раздавам!

Препускайте със ключа, бързолетни,
във девствените пояси вторачени!
Жребец насеменен си е късметът,
а семето ни все пак нещо значи…