Тя се отдалечи, а той остана в тъмнината, притискайки ключето между пръстите си. Твърде много болка се беше стаила в съзнанието му. А напускането на момичето го накара да се почувства изключително самотен. Смехът й, очите й, топлината на ръцете й – толкова му липсваха сега в тази пустош. Искаше му се да скочи и да я последва, да забрави за всичко останало, да забрави за болката и смъртта, да започне отначало...
В този миг той долови мъжки глас някъде в далечината. Изпълнен с любопитство той стана, за да открие източника. Така неусетно навлезе в дълбочината на гората, от която толкова се боеше досега. На средата на една поляна той видя необикновена картина. Един ярко облечен, но суров на вид човек движеше и жонглираше около себе си с цветни светещи карти, от които блестяха човешки ликове. Тайнствени ветрове пълзяха и оплитаха странни лабиринти около тях, връзвайки им възли и вериги. Човешките лица се изменяха. В началото бяха светли и усмихнати, докато накрая загубваха своя блясък и застиваха в униние. Тогава мъжът изглеждаше най-доволен и потъркваше ръце. С лице на победител той изсумтяваше и добавяше нова карта от тестето си.
Без да отвръща поглед, той каза гръмогласно:
- Изглежда си имаме гост... Добре дошъл, човеко. Кой вятър ви довя тук?
Новодошлият се прокашля леко притеснено, но посочи към картите и каза:
- Това е изключително интересно. Какво всъщност правите? И какъв сте всъщност?
- О, да... скъпи госте... да ви се представя. Аз съм просто един маг. Или все пак един добър маг! А какво правя ли?
Той се засмя доволно и едва сега погледна към човека.
- Играя на една игра. Игра на живот и смърт. И е толкова вълнуващо!
- В какво се състои тази игра?
- О, виждам сте от любопитните. Но задавате въпроси, без да отговаряте на моите... Откъде да знам, че не сте някой шпионин?
- Аз минавах наблизо и чух гласа ви. Иначе съм тръгнал към гората, за да търся някого.
- Вие вече сте в гората, младежо. И не знам кого търсите, но едва ли ще го намерите. Тук всички са изгубени, а аз управлявам съдбата им!
Магът започна да се смее гръмогласно, вкарвайки още карти от тестето си в светлинния кръг.
- Но как? Да не би да притежавате душите им?
- О, не. Чак толкова не умея. Но изпращам промени в съдбите им, които да ги сломят. И така постепенно започвам да ги контролирам!
- Управлявате ги в нещастието им?
- Е, сега ще ме изкарате злодей. Аз просто ги изпитвам. Изпращам им трудности, лъжи, измами, предателства, неуспехи и ако се поддадат – стават мои! Те сами правят своя избор – подсмихна се магът.
- Какво печелите от всичко това? – учуди се искрено човекът.
- Власт, човече, власт. Така завладявам всички и мога да постигна всичко.
- Чрез зло?
- Вие да не би да можете чрез добро? – развесели се магът – Хайде, покажете ми какво успяхте да постигнете чрез вашето добро.... Наивник... още един.
- Не бих казал, че съм направил много добро. Бих искал, но не съм. Аз самият съм голям неудачник, според мен. Но животът ме направи такъв.
- Ооо, недейте да упреквате живота, младежо. Това е бил вашият избор.
- Но аз виждам колко много хора владеете и контролирате! Че какъв шанс бих имал аз?
- Вие идвате отвън. Тук е гората на сенките. Все още не сте заразѐн с истинското зло. Но скоро – скоро ще започнат бедите.
- Хайде сега, заплашвате ме!
- Хахаха, разсмивате ме младежо! Бих могъл да владея душата ви, само ако го допуснете. Е, разбира се, то е ясно, че бих могъл и да желая това, и да не го желая. Зависи от това дали бихте ми бил полезен с нещо... Всъщност – може би бихме си били полезни взаимно... Да си правим услуги, така да се каже...
Човекът се загледа в летящите карти, изчезващите усмивки, ветровете на злото и го обзе тъга и страх.
- Аз самият съм бил зъл през живота си. И съм го използвал нарочно, за да всявам страх и респект. Наранявал съм хората, за да съм по-силен от тях, за да надделея. Но сега ясно виждам, че удряйки тях, съм унищожавал и себе си. Май нищо добро не остана у мен.
Магът хитро го погледна и ехидна усмивка завладя лицето му.
- Бих могъл да ви направя мой ученик! Ще се научите да управлявате чрез злото, ще властваме над още повече душѝ и ще си делим облагите! Вие явно сте силен човек, ще ви направя партньор!
- Не смейте и да си го помисляте, господине. Може да не съм направил много добрини, но и зло не ще извършвам вече. За мен няма смисъл това да владея над хората. Нека са свободни. Аз желая сега само едно и него ще преследвам.
Магът повдигна замислено вежди и изсумтя.
- Виж ти. Казахте, че търсите някого. Ами ако е тук при мен и владея живота му? Бих могъл да направя сделка – вашият живот срещу неговия?
Човекът силно се смути. Но бързо се овладя.
- Не, не вярвам душата й да е при вас. Тя не би се оставила злото да ръководи мислите й.
- Е, както желаете – сви рамене магът. – Може да е тук, а може и да не е. Но няма да ви покажа, без да има сделка.
- Няма да сключвам сделка с вас, господине. Аз търся доброто и желая да се откажа от злото. А душата й не е тук, защото ми казаха, че е с Избрания.
Магът навъси чело и мрачно просумтя.
- Да го бяхте казал отначало, млади човече. Сега имам работа. Ще ви поканя да си вървите. Тук не сте желан.
- Така да е – каза човекът.
Като че ли голям товар падна от раменете му. Усещаше сякаш е минал през изпитание. Дали пътят на Онази също беше минал от тук? Дали тя беше избрала доброто? Всъщност той беше сигурен, че е така. В крайна сметка сега тя беше при Избрания – а в него няма зло.