автор: traveller

На другата планета малкият принц беше без шейна. Всички снежинки му се смееха и се прекатурваха през лъскавата му мантия, а той смутено оглеждаше бялата необятност.
-Вие какво сте? - попита малкият принц, а снежинките се закискаха игриво и се метнаха на раменете на вятъра.
-Вие какво сте? - повтори той, понеже никога не оставяше един въпрос без полагащият му се отговор, а и му беше някак скучно да гледа всички тези игри безучастно.
-Ние сме страници – отвърнаха му снежинките, а малкият принц се загледа в покритите си със сняг пантофки.
Страници...това не беше ли онази дума, която странното цвете ми каза?
Той вдигна блестящите си очи към тях и викна:
-А как се става страница? Мога ли и аз да дойда, и да танцувам с вас?
Снежинките се закискаха отново, а една се разкиха смутено и се спусна до прозрачното коляно на вятъра.
-Имаш ли какво да разкажеш, принце? Някаква странна история, която вятърът не е чувал?
Очите му отново се наведоха към снега. От тях някак неусетно, неканени, се откъснаха две малки, солени сълзи. Полетяха надолу, и той почти очакваше да види как потъват в дебелите снежни прегръдки, когато те побеляха и затанцуваха заедно с другите снежинки пред очите му.
- Мога да ви разкажа за моето цвете – плахо отговори той, вдигайки тъжните си очи към небето.
Тогава нещо сякаш разтърси планетата, а снежинките заподскачаха уплашено в безпорядък.
Коляното на вятъра се надигна, той се извиси над съседната звезда и извика гръмогласно:
-Цвете? Тук няма цветя. От столетия. А аз помня, че когато ги нямаше снежинките, а аз едва стигах до тънките стебла на тревите, отгоре винаги имаше едно цвете...Пазеше ми сянка, и аз се лутах около дебелото му стебло, а то ме посипваше с жълти ухания.
-Не – отвърна малкият принц с всичката смелост, която е нужна за да противоречиш на вятъра. Моето цвете е друго, но аз го оставих. То е с нежни червени листа и мирис на някога...
-Ще те направя страница, искаш ли – попита вятъра и погали косите на малкият принц. - Ще можеш да танцуваш и да стъпваш по рамото ми, а всеки, който дойде до тук, ще може да види твоето цвете
-А то ще може ли да ме види? - попита с блеснали очи малкият принц
-Не. Но това няма значение. Чрез теб то ще остане безсмъртно...
-Тогава не искам – каза малкият принц. Не искам да съм страница, и не искам да танцувам. Защо ми е моето цвете да е безсмъртно, когато вече го няма?