ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: pwrfmind
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14136
Онлайн са:
Анонимни: 380
ХуЛитери: 0
Всичко: 380
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | 07.04. 2004 г., 6.00 часа
КУКУРИГУТО
Часовникът до главата й промърка тихичко и тя припряно натисна бутончето. Не искаше да го събуди.
Всяка сутрин беше все едно и също.
Той не бързаше за никъде. Нищо не го притесняваше. Просто протягаше грабливо ръце и я връщаше обратно в леглото. Като освирепяло от глад животно я тръшваше под себе - без целувка, без ласка, без дори едно „добро утро“...След десетина минути, задоволил глада си, собственически я плясваше по задника и миг преди да заспи отново, не забравяше да й напомни „да ми оставиш пари...“
Внимателно открехна вратата на кухничката и скоро хладният сумрак я обгърна приятелски. Още в тъмното завъртя ключа на газовия котлон и скоро приятният гъдел на прясно сварено кафе пропълзя по вените й...
„Кукуригу...“ проехтя от терасата. Тя се усмихна. От малкия кафез я поздравяваше цейлонското петле. Подари й го един клиент. Често се отбиваше в кръчмата. Сядаше винаги близо до тезгяха и я гледаше странно...Не, не беше от обикновените пиянки, които й досаждаха. Имаше нещо изтънчено в него. Някаква доброта и неясно благородство и затова прие подаръка. „Сутрин, когато редиш косите си в тази невероятна прическа, той ще ти пее и ще ти се радва вместо мен...“Повече не го видя. Може да го е отвял далече емигрантският вятър...Остана само петлето и то радваше наистина душата й, все едно, че странникът е пак там, всяка вечер, на първата маса в кръчмата...
Сети се, че не го е нахранила. Отвори кесията със смески, щедро напълни паничката, наля прясна вода и погали лъскавите му перца...Петлето я погледна разбиращо, после се наведе над паничката...
Пред огледалото дълго събира немирните си коси. Буйният рус водопад най-после се надвеси палаво над все още красивото й лице. Тъгата, обидите, празнотата в душата й вече пъплеха неумолимо по него...Въздъхна и приглади синята блузка, под която напираше ренесансовият бюст. Така и не можа да се примири с него. Усещаше лепкавите мъжки погледи по улицата, в кръчмата, в супермаркета...Чувстваше се омърсена, окаляна от похотливите фантазии, които палеха очите им. Все едно,че гасяха фасовете си в гърдите й...А тя имаше и нежно сърце, и жадна за любов душа...
Не се стискай, нека ти се радват“ казваше той, „така и бакшишът ще е по-голям!...“
Този, който дойде една вечер да я изпрати след работа, влезе за едно кафе и забрави да си тръгне...Говореше за велики сделки, но по-често губеше и през последната година се остави изцяло на нейните ръце. Беше му удобно, а тя нямаше воля и сили да му каже, че е време да си тръгне...Кафето отдавна й горчеше.
Въздъхна и облече палтото си. Потърси чантата си и извади припряно портмонето. Имаше само една банкнота от 20 лв. Е, ще се наложи да потича до кръчмата. Все още имаше време, дано не закъснее...
Постави банкнотата до кафеварката, грабна чантата и направо излетя към асансьора.
Когато беше вече долу, на улицата, до ушите й достигна едно последно „кукуригу...“
Усмихна се. Все пак започва нов ден. А току виж, завърнал се и странникът...
Скоро лепкавата мъгла я обгърна свойски и заедно затичаха към кръчмата.
Днес е Разпети Петък и ще има много работа...
Ружа ВЕЛЧЕВА
(откъс от "Морга за изгубени души")
Публикувано от alfa_c на 22.02.2009 @ 18:32:01
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Кукуригуто" | Вход | 7 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Кукуригуто от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 01.03.2009 @ 18:05:41 (Профил | Изпрати бележка) | Разказ за "простата човешка драма", както е писал големият Вапцаров, питайки ще има ли в далечното за него бъдеще време кой да я опише и осъзнавайки, разбира се, че всяка една човешка драма е сложна и необикновена. Поздравления, Che! :) |
Re: Кукуригуто от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 01.03.2009 @ 18:13:03 (Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | Всичките 24 героини са обикновени жени, всяка е различна от другите,всяка е нещастна по своему, но си приличат по едно- че намират сили, въпреки всичко, да се надигнат и да продължат нататък!...Поздрави - Че |
]
Re: Кукуригуто от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 01.03.2009 @ 18:30:39 (Профил | Изпрати бележка) | Така е - "всички щастливи хора си приличат, всяки нещастен е нещастен по своему" - позволих си да перифразирам първото изречение на Лев Толстой от "Ана Каренина". Жените имат достатъчно сили, както и мъжество, за да изпеварват понякога и мъжете. Твоите са такива. Saludos, Che! :) |
]
Re: Кукуригуто от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 01.03.2009 @ 18:54:57 (Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | Дано успея да завърша всичко, както го нося в душата си, вече 3 години...Имаше моменти,когато мислех,че няма да ми стигне времето...Но Бог е милостив!...Saludos calientas de mi para te y tu amor !Che |
]
Re: Кукуригуто от anonimapokrifoff на 22.02.2009 @ 19:11:18 (Профил | Изпрати бележка) | Майсторски разказано! |
]
Re: Кукуригуто от biala_liastovica (biala_liastovica@abv.bg) на 22.02.2009 @ 21:44:33 (Профил | Изпрати бележка) | Превъзходно поднесено, докосващо... За жалост това много често се случва - свързваме се не с точния за нас човек и животът ни си отива просто така... Правим компромиси, компромиси, които си остават за наша сметка... Пренасяме се в жертва на другия, отказваме се от желанията си, губим крилете си, губим радостта от живота, губим себе си...
В един момент вече се чувстваме нищожни, смачкани и изхабени и нямаме сили и желание за нищо... Жалко е защото ние самите сме позволили това да се случи, уж в името на нещо си - любов, деца или кой знае какво...
Вятър... Човек трябва да се бори за щастието си и не трябва да прави компромиси с живота си, защото той е само един и е твърде кратък за да го пропиляваме, позволявайки на някой да си живее, паразитирайки върху нас по какъвто и да било начин. Компромиси се правят в една връзка, когато в нея има двама равноправни партньори! Когато компромисите се правят само от едната страна, а другата е само консуматор, подтисник или безхаберник, то тогава компромис не трябва да има... Но твърде често се случва някой да загуби целия си живот в низ от такива безсмислени компромиси, а друг да си живее твърде удобно за чужда сметка цял живот...
Това не трябва да се допуска, човек не трябва да бъде толкова мекушав, но за съжаление се допуска и то твърде често. Това е факт!
Ох, доста се увлякох в разсъждения, но тази тема наистина ме вълнува... Колко много изгубени животи има в този свят... Под "изгубени" имам предвид "ограбени и обезсмислени животи" точно от такива нелепи компромиси...
Разказчето наистина ме развълнува! Поздрав! |
]
Re: Кукуригуто от joy_angels на 25.02.2009 @ 14:13:10 (Профил | Изпрати бележка) | Добре че е петлето, Че. Малко по-леко се диша с него наоколо...
Страхотен разказ! Браво :))) |
] | |