автор: djtriples

Самотно вехне роза позлатена
от утринно-скрежливата роса
и няма кой да я откъсне,
дарявайки я с вечността.

Разтворила със сетни сили
малките, тъй нежни цветове
надяваше се някой да я види
и красотата и да обере...

Все още свежо стъбълце държеше
разлистената и корона,
но не е принцеса и така желаеше
да излети от трона.

Във привечерната мъгла се свиваше.
за да дочака утрото лъчисто,
но едно не знаеше
- самотно ще увехне без да я боли...