автор: kaliopa_ina

Не знам, защо си падна по мен. Онзи там, в дъното на залата; да, с безпогрешния костюм. Нямам окръглен бюст, нито сочни устни. Задник почти нямам, затова пък ми липсва талия. Нямам маникюр, а прическата ми изглежда, сякаш никога не я е имало. Нямам грим. Е, имам де, ама вкъщи.
Дрехите ми подхождат единствено на закачалка. Прекалено слаба съм дори за сегашните изисквания. Нямам мелодичен глас. Не е само, защото пуша. От друга страна нямам и чара на Марлене Дитрих. А най-много от всичко нямам желание да обяснявам коя е тя.
Обаче желание за спор всякога имам. Освен това мога да говоря с всеки мъж на два европейски езика. За футбол, антибиотици, политика и риболов. За последното не обичам, защото веднага получавам покана за следващата неделя, когато няма да има кой да направи салатата при полеви условия на поредния язовир. Веднъж се излъгах, рязах домати до припадък, чистих риба и се опарих на огъня, след което всички купонджии се изпонапиха и предложиха да карам до града. Да, ама аз книжка н-я-м-а-м. И след този случай нямам намерение да имам.
Иначе имам куче. Кокер-шпаньол. Всички мъже, с които съм говорила, обичат кучета. И коли. Понеже нямам кола, тяхната винаги се оказва по-добрата, най-икономичната и маневрена от всички възможни.
Имам трима братя. Всеки от тях кара най-страхотната кола. Аз трябва да съм арбитър, когато се скарат. Но няма да бъда.
И все пак дали си падна точно по мен? Онзи. Или просто се пробва. Натирих го по мъжки категорично. Сега по женски съжалявам. Обаче! Все още нямам: цици, талия, грим, желание за флирт и дрехи, които да струват повече от вратовръзката му. „Защо го отряза?”, гъгне до мен Аника, която притежава всичко, което една жена може да поиска да има. Включително време за козметик и масаж два пъти седмично. „Нямаш акъл!”
А! Без! Моите уважения! Акъл и-м-а-м.