За втори път тази година зимата се разля и замрази всичко, то стана трошливо и разпадаемо, като замразено с течен азот.
За втори път тази година всичко стана бяло и чисто... За втори път тази година снегът ме прегърна, а аз прислоних глава на уютното му рамо да потърся утеха в белотата.
След злополучния Свети Валентин, когато станах невидима... Когато Той ме заведе на празник, а после в колата... Те просто забравиха, че съм на задната седалка, разменяха си погледи – не, не многозначителни – абсолютно еднозначни. Забравиха ме, докосваха ръцете си, коленете... Изведнъж тя се сети, че съм там, потърси очите ми в огледалото – не, не засрамено – регистраторски. Осведоми се за потреса ми само.
За втори път тази година зимата се разля и замрази дори брака ми, той стана трошлив и разпадаем, като замразен с извънбрачна връзка...