автор: Danika

4.

- Андре.
Той отвори очи и се загледа в безкрайната синева на океана пред себе си.Ръката му погали нежно мургавите и рамене и я притегли към себе си.

-Мерцедес?Защо си сама?
-Аз не съм сама ,аз имам тебе.
-Ти знаеш какво те питам.
-Искаш ли да знаеш истината?
-Да ,много.
-Защо ,Андре? Тя може да не ти хареса и ти да решиш ,че аз не съм достойна за тебе.
-Няма недостойни жени-има недостойни обстоятелства.
-Кажи ми ,Мерцедес,разкажи ми всичко за себе си.
-Не ти ли стига ,че съм с тебе?Не ме питай,моля те. Беше секс на плажа при залязващите лъчи на слънцето. Пътуваха дълго, докато намерят това райско кътче. Самотен плаж, прекрасен залив с много палми. Искаше му се да избяга някъде по-далече с тази жена и да се остави само на еротичните чувства , които го заливаха в нейно присъствие. Като че ли за първи път в живота си откриваше какво значи да бъдеш с една толкова чувствена и гореща жена. Като че ли искаше да навакса колкото се може повече от това ,което беше загубил. Едва сега си даваше сметка колко много работата му беше отнела от сладостите на живот. Напрегнатото ежедневие, дългите нощи над проектите, надпреварата с времето и сроковете на изпълнение. Колкото се може повече и повече, като че ли светът щеше да свърши скоро и да не може да изпълни това, към което се стремеше. Непрекъснато доказване – за какво и пред кого? Едва сега разбираше, че животът не е само това , което беше.
-Андре.
Тя обгърна ръце около тялото му и зацелува очите му. Игриво захапваше долната му устна през кратките сладки целувки. Преместваше се от лявото на дясното ухо и врата и всеки път го караше да настръхва и трепери от допира и влажния и дъх. Милувките и бяха като бразилското парещо слънце, а влажният и език, който си играеше със зърната на гърдите му като нежния бриз донасящ капчици роса от океана. Ръцете и се плъзгаха надолу по гърба му и ноктите и оставяха малки червени следи по кожата му. Движеха се бавно към ханша му, обгърнаха го , после бавно заслизаха по-надолу и по-надолу. Устните и опариха отново гърдите му, след това плоския му корем. Мускулите му се напрегнаха и с тях се надигна и онова нещо, което в последно време не беше много послушно и непрекъснато напомняше за себе си, особено когато Мерцедес беше край него. Тя обхвана с ръка неговата мъжественост и се наведе бавно надолу, като не изпускаше поглед от лицето му. Това го възбуждаше невероятно. Няколко леки ухапвания и ток премина през цялото му тяло. Неизпускайки го от погледа си , Мерцедес целуваше бавно вътрешната част на бедрата му. След това отново целувките и започваха да пълзят нагоре към неговата мъжественост. Тя успешно откриваше всяко болезнено чувствително място от тялото му, но едва ли имаше място , което да не устои на майсторството и да го накара да вие от удоволствие и да я моли за още и още. Той се надигна леко от топлия пясък и притисна главата и до себе си. Тя беше невероятна. Винаги искаше още и още и той не можеше да се насити докрай. Изненадваше се всеки път от себе си. Тази жена беше способна да го управлява само с поглед и да получи каквото искаше. Той вдигна лице към залеза и извика в момент на върховен екстаз. След това се отпусна на пясъка с разперени ръце, а тя покри тялото му със своето. Вечерният бриз леко погали двамата.
Мерцедес беше родена да дава наслада. Тя се отпусна до Андре със затворени очи. Какви ли мисли я вълнуваха?
Андре лежеше безмълвен до нея.Защо ли в главата му нахлуха нежелани мисли. Имаше ли някакъв смисъл този живот. Какво всъщност беше живота? За какво живее човек? Да получава плътски удоволствия? Да гради нещо и други да го разрушават? Дали основите на това , което беше градил години наред бяха гнили? Пародия ли беше това, че в професионална сфера беше преуспяващ проектант, а в житейска-просто един неудачник, който не знае как да проектира по-добре живота си. Той беше деен човек, който не се задоволява така лесно с постигнатото и търсеше непрекъснато предизвикателствата. Да се самодоказваш, да вървиш напред и нагоре, това го възбуждаше. И яростта да печели битките. И той ги печелеше, както и сърцата на жените около себе си, без обаче да влага толкова усилия в това, защото природата му беше дала нещо, от което най много се нуждае един мъж , за да хлътне по него всяка жена от пръв поглед. Приятелите тайно му завиждаха за това и се чудеха как е възможно жените да не го вълнуват толкова много. Андре беше галантен, с изискани маниери, винаги мъжкар. Можеше да води разговори на най-различни теми. Беше информиран за всичко, всичко знаеше, всичко му се удаваше с лекота. Но в природата няма перфектни хора. Не беше перфектен и той. И това го разбра, когато завари жена си в леглото с най-добрия си приятел. Петер му завиждаше тайно за всичко, което той самият не притежаваше. Дали това не беше един вид отмъщение. Дали в лудата надпревара с времето и парите, Андре не беше направил най-голямата грешка в живота си.
*
Жена му го впечатли със своя финес и интелигентност, когато я срещна за първи път на едно парти по случай откриването на голям бизнес-център, проектиран от него. Беше страхотно парти, най-страхотното в живота му. И най съдбовното. Приближи се тихо до него с чаша бяло вино в нежната си ръка. Бяла, сияйна кожа, под която прозираше тънката мрежа на вените и. Толкова финна му се видя, че той се изплаши да я докосне, когато тя подаде другата си ръка .
- Силвана-представи се тя.
- Андре- просто и ясно. Той не обичаше фамилиарностите.
- Да, зная. Поздравления. Излишно е да казвам нещо повече. Не обичам ласкателствата, затова ще кажа само, че вие сте си свършили работата перфектно.
- Е, ще приема все пак това за ласкателство- и Андре разкри в очарователна усмивка прекрасните си зъби.
Младата жена го впечатли с куража да се представи сама, да не скрие впечатленията си и еднавременно с това да не бъде ласкателка. Пряма, директна, може би си приличат. Или пък привличат. Той се усмихна отново.
- Работя за едно издание за жените. Ще бъде вълнуващ разказ за един млад, преуспяващ мъж и при това много красив...
- Моля?
Той не се беше усетил как я разглеждаше с нескрито любопитство и възхищение и така и пропусна да разбере за какво говори тя. Беше нещо толкова непривично за него.
- Да се срещнем утре за обяд- и тя му подаде визитката си и се отдалечи със същата грация, с която се беше приближила до него. Определено осъзнаваше своя чар и неустоимост и беше повече от сигурна, че той ще и се обади за обяда. И ще отмени всички вероятни срещи, които има. И беше права. Поне в това си приличаха, че знаят от какво се нуждаят и как да го постигнат.
- Хей, приятелю, коя беше дамата с тебе? - Петер дори го беше хванал за лакътя и малко остана да го раздруса и извади от съня му.
- Виж и аз не разбрах, но ще видим. Хей, ти какво?
- Нищо, просто тя е самото съвършенство. Какъв късметлия си ти...
Но се оказа, че тя не е. Няма съвършенни хора. Или има, но зависи от обстоятелствата, в които попадат.
Очакването на другия ден беше цяла вечност и суета за първи път в живота му.
Отмени всички срещи, които имаше. Добре че не бяха много, тъй като беше предвидил, че след снощното парти ще му е нужен един ден почивка, но апетитът му за подвизи не му позволи да си остави един цял ден свободен. Така че още в 10 сутринта той и се обади да и каже къде е резервирал маса за обяд. Беше директен, не обичаше много да говори. Беше си човек на действията. Само не можеше да си представи как ще протече тази среща и защо реши, че трябва да отиде на нея. Може би от интерес, може би защото поне малко, колкото и да не искаше да си признае пред себе си, беше заинтригуван от младата дама.
По телефона гласът и бе още по-мил и нежен. Може би на снощното парти не беше успял да долови това.
- Слушам. Нещо го жегна. Не беше от допира със слушалката. Всичко в него се надигна и усети как топлина се разлива по тялото му и върви нагоре към лицето му. Погледна се в огледалото. Изсмя се на ум...заприличваше на тинейджър при първа среща. Но истината си беше. Това не беше му се случвало много отдавна.
- Добре, ще бъда точна. Бъдете сигурен, че няма да си загубите времето или най-малкото пък аз искам да бъда някаква причина за това.
Беше ли казал, че това е губене на време, или че е много зает и времето му е ценно. Дори не помнеше.
Беше избрал изискан ресторант в центъра на града. Тук идваха отбрани хора. Обичаше изисканите неща и се заобикаляше с такива в живота си-по-точно в бита. Притежаваше неголям мезонет с изглед към един от каналите. Големи стъкла от пода до тавана, през които се разкриваше прекрасна гледка. Простор и едновременно с това невероятен уют. Беше проектирал това жилище за един собственик на морски товари, но впоследствие той реши, че няма да живее тука и Андре трябваше да прекрои проекта, като от големия мезонет се получи един по-малък и едно студио, в което се нанесе някаква оперна певица и то временно.
Тя влезе и събра погледите на повечето мъже в ресторанта. Като че ли слънчев лъч го погали, когато тя го погледна и тръгна уверено към него. А може и да му се стори, че присъствието и впечатли другите. Той стана и поздрави като се опитваше да прикрива вълнението си и отдръпна стола и, за да и позволи да седне.Беше избрал най-тихото и закътано място. Голямата палма до тях ги прикриваше в известен смисъл от останалите клиенти на ресторанта и запазваше почти интимна обстановката.
- Защо беше толкова сигурна, че ще се съглася на това? - беше директен както винаги и в това се криеше силата му. Не оставяше много време на противника да мисли и да лавира. Противник ли имаше сега насреща си? Не трябваше ли да започне с някакъв комплимент? Може би , че излъчва някакво ....Е, не може да намери точната дума. Все пак не е ласкател. По-добре да кара направо.
- Харесваш ми. В същност ти ми хареса още като те видях снощи на партито.Често ли си по такива партита? Често ли ти се налага да се срещаш с различни мъже?
Беше изненадан от себе си. Какви бяха тези въпроси? На ревнивец ли се правеше и защо?... Не може да бъде. Не, просто така си е свикнал да говори направо, но все пак това е първа среща и то просто делова.
- Извинявай-набързо се поправи той. Пусна една усмивка, която оправи положението.
- Няма нищо. Естествен въпрос. Виждаме се за първи път на такова парти. А там се случват какви ли не работи и понякога излизат много добри материали. Аз съм журналист и мястото ми е, където мога да събера най-добрия материал. Ако не се боря за това, някой друг ще ме земени. Да. Често съм на такива партита, защото там присъстват много мъже и то не какви, а интересни личности. Жените обичат да четат за това и да си представят, че един ден могат да намерят такъв мъж в живота и за себе си. А срещите ми там, кой знае, може да доведат до промяна и в моя живот- усмихна се тя, като го погледна предизвикателно или на него така му се стори .
Андре я гледаше без да мигне, а тя не спираше да говори.Нали беше журналистка. В един момент си помисли как ли може да се живее с такава жена. Ами от нея няма да можеш да вземеш думата. Защо ли се замисли за това. Дали не е дошло времето да се задоми? Но с такава бъбривка. Ще бъдат много добра партия. Той не обича много да говори, тя напротив, просто не спира като започне. И неусетно се чу да задава въпрос:
- А ти ?
- Какво аз? - тя разбра на къде бие той, но се усмихна невинно, като че ли беше толкова глупава да не усети за какво става въпрос.
- Ти намери ли някого? Тоест има ли някой такъв мъж в живота ти? - Дали не си сменихме ролите? Като че ли ти ще пишеш материал за мене- отклони ловко тя въпроса му.
- А защо пък да не опитам? Само като си помисля, че мога да се срещам с красиви, преуспели жени.
И двамата се засмяха в един глас.

Бяха започнали един разговор, който далеч на приличаше на официален такъв при първа среща. И май тя трябваше да задава въпросите, не той. Дали тази интимна обстановка си казваше думата за това. В дъното на ресторанта звучеше лека клавирна мелодия, примесена с тихото жужене на клиентите на ресторанта. Пред прозорците се спускаха дълги, ефирни завеси, които отделяха двамата от външния свят. Палмата беше наклонила леко клони почти до столовете. Светлината се пречупваше в кристала на чашите за вино и се отразяваше в очите на Андре и неговата събеседничка.
- Хей.... усмихна се тя мило. Все пак не сме дошли тука да говорим за мене, а за тебе.
- Да, така е. Извинявай- почти виновно се усмихна Андре.
Но сервитьорът прекъсна и двамата. Донесе димящите блюда, които си бяха поръчали и разговорът се насочи надругаде.
- Обичаш ли да готвиш? ММММ, това печено е страхотно. Аз нямам много време за това, пък и все трябва да спазвам някаква диета, заради фигурата си. - Е?
- О, разбира се за един ерген няма кой да се грижи и така или иначе не мога непрекъснато да се храня по ресторанти. Обичам да си приготвям спагети с италиански сос.
- Трябва да ми дадеш рецептата - усмихна се Силвана - Лесно ли се приготвят?
Андре се впусна да обяснява как си приготвя своето любимо ястие, очарован от заинтересоваността на тази прекрасна дама пред него. Но защо изведнъж езикът му така се развърза. Не беше от виното. Е, то е от любимата му марка бордо, но не е от виното. Беше сигурен в това. Не беше и от обстановката, много пъти беше идвал тук и не се чувстваше така, както сега. Не беше от времето- обикновен обяд с дама. Не му се случваше за първи път. От какво беше тогава? По принцип не говореше много за себе си. Предпочиташе делата му да говорят за самия него. Тя вмъкваше по някой друг въпрос между неговите обяснения, на които той отговаряше веднага, без много да се замисли. Добрата храна, уютната атмосфера, леката музика, жената пред него. Да ,жената пред него. Това беше причината. Тя успяваше да го предразположи и да получи това, което искаше. Много по-късно той щеше да си задава въпроса, как все пак тя успя да го направи. Всичко като че ли отприщи отдавна сдържано желание да се отпусне и да говори за обикновенните неща от живота- като например приготвянето на спагети. И той не спираше да говори, като се забавляваше с изражението на лицето и и вмъкнатите възклицания.
Времето за обяда им свърши и те трябваше да тръгват. Тя имаше своите задължения и ангажименти, той също.
- Хей, нали щеше да е нещо като интервю? - сети се той на раздяла - Или ще трябва пак да се срещнем? Защо си представяше през цялото време, че тя ще му задава въпроси, които той ще обмисля внимателно и на които ще отговаря сдържано. А тя през цялото време ще си записва нещо в тефтерчето. После той ще поиска да види какво тя е нахвърляла, за да не остане нещо недоизяснено или пък погрешно разбрано. Тя ще го попита дали той е съгласен с това, което тя е написала и.... просто така ще бъде направено това интервю...
- Бъди сигурен, че пак ще се срещнем- усмихна се тя и му махна.
Той гледа дълго след нея, докато тя се скрие зад ъгъла на другата улица, където беше успяла да паркира колата си. Тя стъпваше уверено на високите си токове. Главата и беше вдигната високо. Цялата и фигура излъчваше самоувереността на една млада жена, знаеща своето място в обществото и сигурна във въздействието си над околните. Андре улови няколко мъжки погледа и се усети , че проявява някаква ревност. ”Пак ще се срещнем.” Защо тя беше толкова сигурна, че пак ще се срещнат? Тази жена можеше да владее положението и осъзнаваше силата си. Та той не знаеше много за нея, един телефон и това е. Едва сега той осъзна, че времето беше излетяло и нейното присъствие му липсва. Но се сети пак за последните думи, с които се разделиха, усмихна се обнадежден и забърза да навакса времето прекарано в ресторанта. И забрави...

Няколко дена по-късно, спирайки да си вземе вестник, вниманието му беше привлечено от корицата на женско списание, където видя своя снимка и кратък завладяващ текст насочващ вниманието към материала за него на вътрешната страница. Той посегна към списанието, жената го позна и леко се усмихна. Андре побърза да плати, за да избегне неудобни въпроси. Влезе в колата и затръшна вратата. Беше бесен. Все още не знаеше какво пише за него, но как така без негово съгласие тя си позволяваше да публикува материал или най-малкото, тя трябваше да му се обади той да го прочете предварително. Пък и тази снимка. Със синя риза и вратовръзка на сини и жълти диагонални райета и чаша вино в ръка. Изглеждаше по- възрастен и имаше нещо в усмивката му. Беше случайна снимка и той не позираше специално за нея. Андре не я харесваше. И откъде ли я има тя? Тя...тя.... Как се казваше? В момента дори името и не можеше да си спомни, макар че като си помисли за .. Силвана... да Силвана, кръвта му забушува. Дали от това, че беше ядосан в момента, дали от вълнението споменавайки само името и, все още не беше сигурен, но щеше да разбере и то съвсем скоро. Нещо се надигна в стомаха му. Беше тръгнал за обяд, но причината за това не беше, че е гладен...