автор: traveller

Аз живея
зазидан в един странен свят,
в неуютната пазва
на мудно махало.
Всяко люшване сякаш е ново начало,
ала всеки детайл
е коварно познат.

В този свят
пролетта има тъжен мотив
и цветята й никнат
със души прецъфтели,
всички птици умират с криле закърнели,
а в гнездата остава
само спомен мъглив.

Всеки път в този свят
е без изход напред
и с ръждиви табели
на всички завои.
Свършва с много могили на презрени герои
сред полета от тръни,
впили нокти навред.

Всеки влюбен
заспива без любов в този свят.
Всъщност,
тук любовта е в плътта на омраза,
с мръсни жълти коси
и петна от проказа,
задушила без милост всяка мисъл за цвят.

Уж потеглям от връх
със години желан,
а след миг
съм отново във пропаст дълбока.
Всеки път,
щом се люшна в обратна посока,
виждам същия хребет, многократно вървян.

Аз живея,
зазидан в един свършил миг,
до секунда отмерен
от мудно махало,
с всеки тръващ си ден
то се клати по-вяло,
за да спре уморено след финалния стих...