автор: alabross

Има ли някой
невлюбен? Нека
пръв хвърли сянка по любовта.
Тя не е лесна, тя не е лека,
няма у нея
грам суета.
Тя не отрича.
Тя не признава.
Тя е догоре.
Тя е дори.
Тя не зависи и е такава,
че не изгаря,
ако гори.
И да е сляпа, и да е няма,
и да е стара –
ако е тя,
вижда, чува и чувства
за двама
Нейно Величество Любовта.
Знам, че не казвам
нищо различно
и ще повторя вечен рефрен:
ние започваме да обичаме
едва когато
го разберем.
Щом я отдаваме без остатък,
по-цяла тя
ще става сама.
Нейно е царството тук, на земята.
Тук, на небето.
Тук, у дома.