"Онази русата,
с вълшебните обятия,
която искаше фенерите да светят,
докато танц рисуват рамената й.
Онази щурата,
...
Не бих желал да взема за съпруга.
Не бива да е ничия съпруга. "
Красимир Йорданов
Вълшебните обятия са празни,
когато гаснат всичките фенери,
когато са сиротни рамената и,
когато няма пръсти, да ги мерят.
От щура, достолепна и усмихната
крещяща и изпадаща в възторзи,
се ражда и самата меланхолия
и даже не поглежда през прозореца.
Безсмислена, не може да заспива,
щом жажда за уют не я полива.
Не е създадена едиствено за страсти,
чертае бъдеще със теб прекрасно,
до онзи миг, във който и разкажеш
да я променяш, че се пазиш.