автор: djtriples

Покой обвзе света ми.Примиреността тегне
около врата ми и не пуска.Сам,безсилен и замислен,вкаменено стоя.В главата ми бушуват мисли.Разсъжденията едно след друго си приличат.Въртят се в главата ми ,но все едни и същи.Спрял съм се и аз като света.Очите не проблясват, не премигват.Нищо в стаята ми не помръдва.Една картина,малка стая в пълен унисон със строгостта на спряло време...Никакъв признак на живот ,нито вопъл,нито стон.Съвършенната чистота на душата е на власт.Няма го желанието за грях разкъсващо добродетелта.Огънят в сърцето стана спомен само за миг.Жаждата за живот потъна в забрава и остана в миналото.Аз разбирам какво става, но не мога да направя нищичко.Подхранвам безнадеждността с отминали спомени,за да не се загубя в този неопределен времеви Ад.Застопорения свят не разбра нищо за случващото се,но как да разбере?Единствен аз се борех , но без резултат.Всред спрялото време, бъдещето всякаш изчезна.Какво да правя, като всяка една моя постъпка ще бъде нещо бъдещо, а в момента времето бе мъртво.Спрялото се време беше живо, но каквато и да е перспектива за спасение бе мъртва и само болката бошува в мижавото настояще от повтарящи се мигащи моменти.Миг след миг светкавици от мисли осветяват спрения мрак,но не показват накъде е пътя,накъде е моето спасение. Какво да правя?Как да се спася...дали това не е смъртта ?