автор: svilka

Едно време във гората
разцъфвали са наведнъж цветята
когато идвала е пролетта
със нея почвала е радостта
по сухите клечки играели са всички
събуждали се мечки, връщали сe птички
от юг се връщал също във гората
весел щъркел и отивал край реката
за да е близо до водата
и потапял си във нея е краката
припявал той си следната си песен
в която само той е бил замесен
"щъркел аз съм, доста съм красив
висок съм и в реката съм игрив
жена си търся да не съм самотен
за мъж съм аз страхотен"
пеел той и реката обикалял
покрай бели щъркелки хода си забавял
и своита песен гръмко им припявал
и със тях се е задявал
оставял им дори от своята храна парче
само искал тяхното внимание да привлече
никоя не го поглеждала обаче
и той започнал сам да плаче
свил се той самичък на брега на реката
не след дълго щъркелка дошла при него е самата
в мига във който го видяла
чудна песен тя запяла
"Щъркелка съм аз красива
а от тоз момент ще бъда и щастлива
ти си щъркелът на моите мечти
за теб света съм аз пребродила, целия почти
а ти си бил във моята река
мъж ми стани тука и сега"
щъркелът се съгласил веднага
усмихнал се, че и съдбата му помага
двамата се свили заедно така
с клюн затракали си в тяхната река
щъркелът разбрал, че в този свят огромен
било е по-добре да бъде скромен
да не се хвали, да поправи своите привички
за да бъдат добри и щастливи всички