автор: annies

Ела,седни,мамо,до мене,
вече дълго време

делим и мъка и радост.

Ела,мамо,без да говорим,
за нищо нека не спорим,
да погледнем назад и напред.

Ела,мамо,без глас
да чуем за нас
дните какво ще разкажат

Погледни,мамо,тези очи,
които наля със сълзи,
докосни ръцете,които
научи топло да прегръщат
чуй сърцето,
което,
научи тъй силно да обича.

И миналите и идните дни
все това ще разказват-
по какви пътеки с теб вървяхме,
докато стигнем до тук-
да съберем на живота поуките,
подарени от мъдър капчук.