автор: angar

Нощта бе нежна, русокоса, бледа!

От космоса Меркурий я съгледа
и със космична страст я пожела!

А тя му даде с мигли знак:
“- Ела!
Да се възползваме
от този час ажурен,
съпругът ми докато е дежурен!”

Меркурий
орбитата си напусна
и, като вихър, към Нощта се спусна!

И като я започна - чък-чък-чък!
И я въртеше - бесен като хала,
а тя не смееше да каже “гък” –
нали сама го беше пожелала!

Той седем-осем пъти я оправи,
преди в небето пак да се отправи.

А тя лежеше - кротка, изтощена,
но вече със любов бе оплодена
и призори, от слънце озарен,
роди един възторжен, ведър ден!

Това е
лошото на изневярата –
че вечно някого от нас ранява!

Но трябва да се съгласим,
все пак -
без нея на земята ще е мрак!