Над зеления влак на реката
уморени кълвачи летят.
Тук отмерва самотният плач на листата
вечността
на въздушния и на водния път.
На брега съм застанал.
Безплътен, самотен...
И нощта ме попива като сух чернозем.
Въздъхва гората с магически ноти
и денят пак без име
си тръгва през мен.