автор: svilka

Имало навремето в зелената гора
красиво място под една върба
любимо то било на всичките животни
пели били си те там песнички страхотни
играели си весели игрички
забавлявали били се всички
слънчо през деня над тях весело се смяло
вечерта пък месечко над тях весело играло
но веднъж през пролетта
и също толкова пъти есента
на мястото събирали се хиляди ята
и животните прекъсвали си своята игра
не можели да бягат те защото
срещата им била е под дървото
птици, пиленца и птички
на полет тръгвали са всички
дори да е било студена есен
припявали си следната си песен
"лято пролет есен зима
в нашто ято за полет песен има
сутрин обед вечер в полунощ и през нощта
ни летиме вече надалече и юг е нашата мечта"
така със птичките през есента
от гората тръгвала си песента
за това обаче пък през пролетта
с птичките се връщала и радостта
така с годините от тази уговорка
измислила се българската поговорка
породена от хубавата песен
че пилците брояли се наесен.