 |  думите
ги няма
с дни
ровя
ръчкам ги
усуквам
да ги композирам
и ги няма
с дни
а след
думите ти
думите ми
пръскат
слънчевия сплит
и новородени
и нечувани
(Боже,
колко талантливи!)
в мозъка ми
се групират
ръфайки зловещо
тъпата ми
свръхчувствителност
искам да ги удуша
или пък поне
да съм проспала
този миг
моля те
недей
ми подарява
стих
Публикувано от valka на 14.02.2009 @ 23:23:43
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Не ми подарявай стих..." | Вход | 7 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Не ми подарявай стих...
от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 16.02.2009 @ 23:24:53
(Профил | Изпрати бележка) | "Мислете, каквото си щете, но аз твърдя, че думите са тези, които пеят, те възвисяват и снизяват... Прекланям се ничком пред тях... Обичам ги, отдавам им се, хапя ги, разтапям ги... Как ги обичам, думите!... Неочакваните... Тези, които снетърпение очакваме, дебне, докато най-после, изведнъж, станат наши... Любими думи!... Те блестят като цветни камъни, мятат се като платинени риби, те са пяна, нишка, метал, роса... Думите, които преследвам... Те са толкова красиви, че на всички искам да намеря място в стихотворението... Следя ги в техния полет, когато жужат край мен, улавям ги, изчиствам ги, изскубвам ги. Подготвям се да седна на трапезата. Струват ми се кристални, трптящи, маслени, изрязани от слонова кост, подобни на растения, на плодове, на водорасли, на ахат, на маслини...И тогава ги разбърквам, разклащам, изпивам ги, налапвам ги, стривам ги, накичвам ги, освобождавам ги... Оставям ги като сталактити в стихотворението, като късчета от полирано дърво, като въглени, като останки от корабокрушение, като дарове на вълните... Всичко се съдържа в думата... Мисълта се променя напълно, защото една-едничка само дума е променила мястото си, или защото друга дума се е настанила като всевластна победителка в изречението, което не я е очаквало, но й се е подчинило...Думите имат сянка и прозрачност, тегло, пера, косми, имат си всичко, което са придобили от това, че много ги е търкаляла и влачила реката, че непрекъснато са сменяли родното си място и отново са се превръщали в корени... Те са прастари и съвсем нови... Живеят в ковчег, заровен в земята, и в току-що разцъфналия се цвят."
Pablo Neruda - "Изповядвам, че живях"
Най-хубавият подарък - даже във формата на книга! ;)
Здравей, Dimension! :)
|
Re: Не ми подарявай стих...
от dimension на 17.02.2009 @ 09:33:13
(Профил | Изпрати бележка) | Наистина ми подари страхотен текст, Танцуващи, премигвайки и прокашляйки - ти благодаря!
ИМЕННО! във формата на книга!
И аз се прекланям пред думите!... |
]
Re: Не ми подарявай стих...
от mariq-desislava на 14.02.2009 @ 23:35:35
(Профил | Изпрати бележка) | думите са
само вопли,
ваксинирани
от смисли
подреди ги
по безсмислие
и ще затропат
по мозъчните
стени
и ще се правят
на добри
и дори ще се
подмазват
на утрото,
обръгнало
на всеки стих
;) |
Re: Не ми подарявай стих...
от dimension на 15.02.2009 @ 10:29:02
(Профил | Изпрати бележка) | Казвала съм много пъти и е така - можеш залък от устата ми да вземеш, но насилиш ли ме... зАбрави!
Та и моите думи тъй, на кого ли да приличат... |
]
Re: Не ми подарявай стих...
от haboob на 15.02.2009 @ 00:13:15
(Профил | Изпрати бележка) | желанието ми за думи
е игра на зарове
попадения
случайни
без победител
няма сутрин
а вечери
с нега
за съмнало
|
Re: Не ми подарявай стих...
от dimension на 15.02.2009 @ 10:31:14
(Профил | Изпрати бележка) | желанието ми за думи
е игра на зарове
попадения
случайни
без победител
.........
Даваш ли си сметка какво означават тези няколко реда?
Няколко пъти ми се е случвало да провокирам с мое произведение и да поощрявам, така че и сега - помести го това, ако искаш - дообработи, допълни, но...
Това е може би нещото, което съм мислила, но не съм могла да кажа с моето стихче.
Давай!
И ти благодаря! |
]
Re: Не ми подарявай стих...
от milcho (milchokirilov@yahoo.com) на 15.02.2009 @ 01:23:06
(Профил | Изпрати бележка) | ...
Радвай се, че ще изгрее скоро новата Луна.
Смях и радост ще разсеят падналата тъмнина.
Старата се е превела и потайно - ще не ще,
ще изчезне над Земята - идва новата Луна.
86. ОХ/ЙМ-ки
Поздрав Петя,
весел 14-15.02 уиекенд! |
Re: Не ми подарявай стих...
от dimension на 15.02.2009 @ 10:32:05
(Профил | Изпрати бележка) | | Здравей, Звездоброецо, радвам се да те срещна, къде тъдява по белия свят бродиш? |
]
Re: Не ми подарявай стих...
от solar на 15.02.2009 @ 13:14:34
(Профил | Изпрати бележка) | Твоята дума е- обичам -и само тя да е останала -достатъчно е...
Поздрави, Петя! |
Re: Не ми подарявай стих...
от dimension на 17.02.2009 @ 09:33:45
(Профил | Изпрати бележка) | Моята дума е: "Обичам"!
Благодаря ти! |
]
Re: Не ми подарявай стих...
от alabross на 16.02.2009 @ 09:47:54
(Профил | Изпрати бележка) | | тъпа свръхчувствителност - ми как да не я намрази човек! :))) |
Re: Не ми подарявай стих...
от dimension на 17.02.2009 @ 09:34:11
(Профил | Изпрати бележка) | | Проблемът е в невъзможността и непознаването на това чувство "мразене"... |
]
Re: Не ми подарявай стих...
от Ufff на 18.02.2009 @ 04:29:15
(Профил | Изпрати бележка) | Влизам в роля). От името на лирическия събеседник:
- Няма пък, щ`и подарявам!
Смиг -;) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 596
ХуЛитери: 2
Всичко: 598
Онлайн сега:
