автор: alabross

Едва-що започнала,
любовта
сякаш винаги е съществувала.
Денят се познава още от пролетта.
Заключението
не е по-мъдро от увода.
Всички сезони
се сливат в един
и аз го наричам на твое име.
Пътят може и да не води в Рим,
но щом тръгва от теб,
стига ми.
Реката не може без брегове,
пътят не може без разстояние,
нощта не може без часове.
И ние
не можем без двама ни.
Просто не питаме какво и защо.
Няма решение,
щом няма задача.
Вече знаем какво ни очаква;
затова ни очаква и то.
Времето плаче в часовника –
май
няма кой сълзите му да избърше.
Но понеже
не съществува край,
и аз няма поемата да довърша.