Докосвам образа ти в огледалото... Реален!
Прозират искри от света ти тъй хладен...
Намокри ме дъжда още от началото... Безкраен!
Следите мокри по стъклото са оставени...
Излез вече от тъмничната си стая... Безумна!
Ела и виж светлината от моята страна...
За фойерверки в сърцето ти мечтая... Неразумни!
Ела, стисни силно моята ръка!
Ти замръзваш... трепериш от студ... Напразно!
Не усещаш ли топлия ми дъх?
Далече си! Няма как оттук ... това е безобразно! -
да ти пратя живителния си лъх...
Погледни в краката си... Безшумно!
Виждаш ли пътечката към водопада?
Тръгни напред с мечтата си ... замълчи сладкодумно!
Ще се срещнем в края на парада!