Зората го ражда в капка роса.
Малък звук деня ми разпява.
Кодира ми пулса и ме създава.
Малък звук ме създава добра.
Всички звуци в себе си носи.
Синтезатор на болка и нежност.
Акустично лого за чиста човечност.
И проглеждам в любов без въпроси.
С малък звук ме застига синьо нощта.
Залюлявам го ласкаво в тихи очи.
Рисува ми карта и полюси на съня.
Малък звук на устните ми мълчи.
Мажорна соната в минорна душа.
В първа, десета и най- моя нота- Ти.